Новини

Ако художникът се крие в художника както дремят в него анатом, ковач, дървар и каменар, с други думи майстор, тогава във Вячеслав Есенков се крие цяло сдружение на такива майстори – дори и преди всичко в ренесансовия смисъл на думата.

Като се вгледаме в обектите на привидно геометричния му свят, с някакво учудване ще познаем в тях същества и предмети от сънищата ни. Те се разместват, смесват се и се застъпват, застиват и сякаш ни позират, но променят същността си в мига, в който ни се струва, че сме ги заловили и декодирали. Гледаме пластиките на Есенков, но по същество с любопитство надничаме в долапите на фантазията му, която е способна да скрие най-важното и да го забули с една неподражаема тайнственост, примиряваща иреалното с триизмерното пространство на физическия свят.

Заобляйки интелектуалните ни илюзии, но същевременно разширявайки и материалната подпора на съзнанито, художникът-Майстор създава едно магнетично поле, което държи погледа ни буден и му позволява да регистрира най-различни начини на движението, което съединява, като музикално легато, сдържаните геометрични конструкции с експресивните композиции, асоциативно ни препращащи в света на невиждани цветя и преплетените корени, зад които, като зад параван се крият тайните на хармонията.

Мария Ширяева