Новини

Изложбата представя 20 табла с репродукции на около 40 архивни фотографии на гигантски моруни и сомове, уловени в българската част на река Дунав. Идеята за събиране на фотоархив от снимки на гигантски риби, уловени от български рибари в Дунав, възниква във връзка с отбелязването на 30-та годишнина от създаването на Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене” – Тутракан през 1974 г. Най-старата снимка е от 1942 г. – моруна, която тежи 393 кг, уловена край с. Връв.

Като поминък, риболовът по река Дунав води началото си от праисторическите времена. Археологическите находки свидетелстват, че той е познат на траките, римляните, славяните и прабългарите, обитавали дунавските брегове. Моруната безспорно е най-голямата от дунавските риби, на дължина достига до 6-7 метра, на тегло - до 300-400 кг.
В древността от кожата на тези риби, хората си шиели и дрехи. Някои представители на това семейство са рекордьори и по продължителност на живота - достигат до сто и повече години. Моруната е черноморска риба, която идва да си хвърли хайвера в Дунав. От нея се добива черен хайвер т.н. „черно злато на дунавските рибари”, чиято цена днес надхвърля сумата от 3000 лева за един килограм. Ако рибаря има късмет от една такава гигантска риба може да се добие около 30-40 кг хайвер.
Ако моруната е емблема на Дунава, то сомът е негов господар. Той е типична дънна риба и за него са се породили какви ли не легенди, нападения над животни и дори плувци, но истината е, че обикновеното му меню включва риби, жаби, водоплаващи птици и дребни водолюбиви животни. През 40-годишният си живот той може да достигне на дължина до 5-6 м и на тегло около 300 кг. Сомът е много борбена и свирепа риба и за улова му рибаря трябва да има изключителни качества, тъй като сом с големина около 100 кг има теглителна сила колкото една малка моторница.