Новини

За девети пореден път в партньорство със Задругата на майсторите на народни художествени занаяти – Пловдив възпроизвеждаме ритуала в неговия автентичен вариант, известен от епохата на Възраждането.

Денят на Св. Спиридон е известен в Пловдивския край като „Денят на майсторите”. Почитат го като закрилник на керемидчиите, грънчарите, тухларите, обущарите, терзиите, казанджиите и изобщо на всички занаятчии.
В Асеновградско и Смолянско Св. Спиридон се тачи като патрон на обущарите. Според местната легенда самият той някога бил обущар. В нея се разказва как Св. Спиридон тръгнал с магарето си на събор, но завистливите селяни отрязали главата на животното. На сутринта светецът залепил отрязаната глава и то оживяло, а хората го признали за светец.
Св. Спиридон се смята и като покровител-закрилник на абаджийско-терзийския еснаф. Според друга легенда той можел да изтъче за един ден няколко топа аба, а от изрезките на ушитите от него дрехи да направи чувал.
Съществува и трета легенда, според която той пръв се опитал да направи съд от глина. Мъчил се, мъчил се, но не успявал, защото глината се лепяла по ръцете му. Тогава се разплакал. Сълзите паднали върху глината и той разбрал, че за да източи съд на колелото, трябва да вземе вода. Замесил глината с вода и направил първия съд. След това го опекъл. Оттогава насам светецът се счита за покровител на грънчарите.

За празника
Най-голям разцвет занаятите в Пловдив бележат през ХІХ век. Създадените тогава занаятчийски традиции се съхраняват далеч във времето. Важно място в живота на занаятчиите заемат и религиозните християнски празници.
Всяко еснафско сдружение си има свой закрилник светец-патрон. Денят на този светец е едновременно и празник на еснафа. “За този празник се разхвърлял на целия еснаф данък по известно количество восък, или пари, всекиму според силите. С восъка правели голяма свещ за църквата, а с парите приготвяли зиафет (угощение).
В Пловдив по традиция Общото занаятчийско сдружение празнува на Св. Спиридон.
Празникът на еснафите се съпътствал от общоградски народни веселия. Занаятчиите, празнично облечени, заедно с жените и децата си, начело със знамето на еснафа, иконата на светеца-покровител и музика, отивали в църквата за тържествен молебен (литургия). Всичкият еснаф – майстори, калфи и чираци запалвали голямата свещ пред олтара”. За службата жените носели “Иснафско пендихаро” (петохлебие) за здравето на всички живи майстори и славели. Освен това се правело “коливо” за живите и за мъртвите, много нашарено, за да го познават и да палят свещи на него. По време на литургията свещеникът споменавал “Во време на велики вход” имената на всички живи и починали майстори.
Част от еснафския празник бил и традиционния обред, битуващ в средите на занаятчиите – въвеждането в майсторско звание. След литургията еснафът отивал на мястото, където бил приготвен зиафетът. Цялата процесия била съпроводена от музиканти и множество граждани. Тук устабашията (най-стария и почитан майстор) се обръщал към кандидатите за майстори, държал им напътствена реч, препасвал ги през рамо с червен пояс, подарявал им скромен набор от инструменти и им плесвал по врата един шамар с думите: “Чирам олъ” (Стани като мен!).
В чест на светеца еснафът закупувал с общи средства жертвено мъжко животно, което се колело за курбан и се организирала обща трапеза. Курбанът се раздавал след приключване на църковната служба.
Празникът на еснафите се съпътствал от общоградски манифестации и народни веселия.

Програмата включва:

• Празнично шествие до съборния храм “Св. Богородица”
• Празнична литургия в църквата “Св. Богородица”
• Посвещаване в майсторско звание (тестерлик) – връчване майсторски свидетелства на новите майстори в музея
• Откриване на възпоменателна изложба, посветена на майсторите Димитър Димитров - ножар и Георги Генчев - грънчар.