Новини

В средата на ХIХ в. в българските земи навлиза все по-осезателно европейската мода, а заедно с нея у нас се налагат и долните дрехи, т.нар. бельо.
През втората половина на ХIХ в. се възприемат всички съставки на дамското бельо – корсети, комбинезони, гащи, фусти, нощници. Корсетите са с банели, стягащи жените като в менгеме. Комбинезоните са с по-широки или по-тесни презрамки, с украса от фабрични копринени галони в нежни цветове – розово, бяло, резеда и др. Те са ръчно плетени или фабрични, с украса от бели дантели, нервюри, басти, плисета и др. Гащите са най-често с дълги крачоли до коленете, цепнати или зашити отдолу и също украсени с къдри, дантели и др. Фустите обикновено са с един или няколко волана. Нощниците са с къси или дълги ръкави или без ръкави, с различни украси. Първоначално бельото се набавя чрез внос и е ушито най-често от хасе, а в някои случаи и от батиста. Към края на века се шие по поръчка при местни шивачки. Бедните гражданки си го шият сами от американ. Задължителна дреха в сутрешния тоалет на жените е “матинето”. То се шие от дантела или от тънък памучен плат и се украсява също с къдри, рошове, басти, волани, набори. Матинето е със свободна кройка, спускащо се до талията или ханша, с широки ръкави или падащи от рамото до лакътя ръкави – тип “пелерина”.
В периода след Първата световна война женското бельо се олекотява. Долната фуста отпада. Комбинезонът е с дължина до коленете и е с тесни презрамки. Гащите са по-къси като шорти. Появяват се и гащеризони – комбинация от комбинезон и гащи. Бельото се шие от по-фини платове като опал, батиста, креп де шин, креп сатен и др. То е не само бяло, а и цветно – жълто, бледо розово, светло синьо и в други светли тонове. По това време започва да се използва и жарсето. Появява се и сутиена, който замества корсета.
Мъжете вече носят дълги долни гащи, които се купуват готови или се шият от вносни хасета, а по-бедните граждани – от американ. По време на Освободителната война българите се убеждават в добрите качества на трикотажната фланела и я използват за своето бельо.
След войната настъпват промени и в мъжкото бельо, то става масово производство и най-често се шие от хасе. Една от първите фабрики за трикотажно бельо е в Габрово. Появявят се и пижамите за сън, които се шият от зефир или бархет – едноцветни, раирани или на цветни фигури.
Облеклото и в частност бельото отразяват цялостната промяна, която настъпва във всички сфери на живот в началото на ХХ век.
Изложбата представя дамско и мъжко бельо от периода ХІХ – началото на ХХ век, аксесоари и др. (експонати от фонда на РЕМ – Пловдив).