Новини

Цяло столетие преди епохата на Паисий, Чипровци е един от най-големите духовни центрове у нас. С него са свързани имената на Петър Парчевич, епископ на Марцианополската епархия и един от първите български дипломати, предсатвящ българските проблеми пред европейските политически кръгове; на Илия Маринов, Софийски архиепископ, създал първото светско училище в града през 1624 г.; на Филип Станиславович, авторът на „Абагар”, първата печатна книга, написана на новобългарски език; на Петър Богдан, Софийски католически архиепископ, един от първите книжовници и летописци след поробването на България, автор на първата история на България.
Високата за времето си духовна и материална култура, както и връзките със Западна Европа по линията на Българската католическа църква, довеждат жителите на малкото балканско градче до величавата илюзия, че със собствени сили и малко помощ отвън могат да се изправят срещу цялата Османска империя и да възстановят българската държава. Така се стига до едно от най-големите антиосмански български въстания, избухнало в Чипровци през есента на 1688 година и удавено в кръв.
От пепелището след въстанието Чипровци се съвзема бавно, но някогашния ренесансов дух оставя следи сред малцината останали жители на градчето и околните селища. Този дух издига Чипровци през XVIII и най-вече през XIX в. в един от центровете на българското килимарство, място, което градът заема и до днес. Производството на килими в Чипровци води началото си от края на XVII в. Засега няма данни за развитието на килимарство преди въстанието, но съвършенството на композиционните решения и колоритът на най-старинните килими говори за една традиция, която вероятно води началото си от времето на икономическия и духовен разцвет на града.
От Чипровци килимарството е пренесено в околните села, където вече векове всички жени се занимават с тъкане на килими. Характерно за килимарството в този край е, че производството винаги е било насочено главно за пазара, а не за домашни нужди. Това определя известността на чипровските килими още преди столетия, както в цяла България, така и на азиатските и централноевропейските пазари.
Орнаментиката по старите чипровски килими е геометризирана. Тя е изградена от триъгълници, ромбове и други геометрични фигури, които гладката килимена тъкан позволява да бъде изпълнена на стана. Но майсторките на килими не спират до тук. С овладяването на техниката и под влияние на завишените изисквания на пазара, в украсата на килимите от XIX в. се появяват красиви стилизирани цветя, растения, птичи и животински фигури, организирани в цялостни композиции. Цветовата хармония на чипровските килими е изградена чрез съпоставянето на топли и студени цветове. Преобладават бежовият, кафявият, масленозеленият, светло и тъмно синият, алено и тъмночервеният. По-късно като акценти се появяват белият и черният. Цялата гама от цветове се получава от растителни бои, които чипровските майсторки сами си приготвяли. При изграждането на килимената тъкан майсторките избирали един преобладаващ цвят, а останалите използвали, за да обогатят композицията, осланяйки се на безпогрешния си усет за баланс и хармония на цветовете.
След Освобождението промяната в бита на градското население и конкуренцията на вносните килими подтиква чипровските тъкачки към разширявне на използваната цветова гама и на орнаменталните мотиви. Това е периодът, през който чипровските килими печелят златни медали на изложенията в Пловдив, Анверс, Брюксел, Лиеж, Лондон и влизат в колекциите на повечето европейски музеи.
Независимо от промените, определени от времето, чипровските килими продължават своя живот и днес. Няма български дом, в който изкуството на чипровските килимарки да не създава чувството на уют и топлота. Чипровски килими се продават в Париж и Лондон, и във Виена и Берлин, и в Рим и Милано, и в Ню Йорк и Лос Анджелис.
И до днес килимите се изготвят изключително само ръчно и се тъкат не само в Чипровци, но и от майсторки от околните села.
Най-ценните образци на чипровската килимена тъкан днес се съхранява в Исторически музей в гр. Чипровци.